ЛЕТЕН ДЕН1
Елисавета Багряна
Денят е дълъг, тих, неизчерпаем –
като в сърцето ми към тебе обичта,
като полето, чезнещо в безкрая.
Далеч от грижите и от света,
сама съм сякаш лес, над който е валяло,
и езеро, през утрин засияло.
Душата, пълна с мед и аромат,
като пчела се вечер упоена връща
и всеки храст и цвят ѝ е познат.
А през деня притихналата къща,
заспала в мрежата на лятната омара,
един след друг прозорците разтваря
и диша този лъх неуловим
на ягоди, на мащерка и на сено,
за който в градовете се топим.
И аз усещам живото звено
на обичта в света, обгърнало ни двама
над всякаква тревога и измама.


ВРАБЧЕ И СЛАВЕЙ2
Асен Босев
На разцъфнало дръвче
кацват славей и врабче.
Питам аз едно момче:
– Е, кое от тях е славей
и кое врабче, внимавай!
– Зная – казва ми момчето, –
славеят е до врабчето!