[...]
– Имам предложение.
Наведе се напред, както прави приятелката ми Ейприл, когато иска да каже тайна, макар и всичките ѝ тайни да са тъпи. Или даже не са и истински тайни.
– Ако не кажеш на никого, че съм тук, мога да оправя очите ти.
– Махни се от града.
Премигна два пъти.
– Това се опитвам да направя.
– Мисълта ми е, че не можеш да го направиш!
– И защо не?
– Е, никой друг не е успял да оправи очите ми освен с очила.
– Имам известни способности. Ще прогледнеш, при условие…
– …че не кажа на никого за теб ли?
– Това е същността – същината.
– Как да зная, че няма да ме ослепиш? Може да си подобно на онези рекламисти по телефона, които обещават, но лъжат безогледно.
Залъщя, после спря.
– Не бих направил такова нещо на същество, което не ми е навредило.
– Означава ли това, че ако ти бях навредил, щеше да ме ослепиш?
– Това е според потребността да се знае.
– А, ако оправиш очите ми и не кажа на никого за теб, ще напуснеш ли нивите ни?
– Това е същността.
[...]