Някога компютърните игри бяха унифицирани. През 1993 г. дори не бяхме чували термина „казуална игра“, камо ли да си представим, че понятието „стрелец от първо лице“ (тогава ненаименуван още жанр) би могло да се разглежда като „хардкор заглавие“. Тогава имаше хора, които играеха на компютърни игри, и такива, които не играеха. Онези, които се увличаха по компютърен голф, „Харпун“, „Черна Донка“ или приключенски текстови игри – това бяха „хардкор“ играчите затова, защото играеха вманиачено в любимата си област.

Когато в крайна сметка играта Myst и компактдисковете придобиха популярност на масовия пазар, тази екосистема беше нарушена. Myst била проектирана така – както разяснява Робин Милър – че да привлича не-геймърите. И те я изкупуваха. Списанията ентусиасти в тази област, като например Computer Gaming World, не можеха повече да определят посоката, в която да се развива секторът – милиони хора, които купуваха игри, не четяха тези списания. Създаде се изцяло нова категория играчи. В тази ситуация кое би било по-естествено от това да се измисли формулата на конфронтацията? С цялата си реалистичност такава формула вече съществуваше.

Прочутата концепция на Myst се състои в това, че когато играта беше пусната на пазара, „хардкор“ играчите и печатните произведения за компютърни игри я подложиха на жестока критика. Отхвърлиха я. Наричаха я „слайдшоу“, „непонятни и идиотски пъзели“, „хубава графика без много дълбочина на цвета“. „Критиците и хардкор играчите повсеместно я разкритикуваха като слайдшоу, в което няма достатъчно реално игрово взаимодействие“, заяви през 2001 г. Майкъл Улф от списание PC Gamer. През същата година журналист, водещ рубрика в списание Maximum PC, напомни за Myst, като я нарече „скучна смесица от разбиване на кодове и превключване на опции“ и определи новата ѝ тогава версия realMYST като „недвусмислен намек относно това защо пресата отхвърли толкова драстично оригиналната ѝ версия, когато тя излезе на пазара.