ProZ.com translation contests »
7th ProZ.com Translation Contest: "Sports" » English to Bulgarian » Entry by phenworld

Source text in English

Translation by phenworld (#5993)

Winters used to be cold in England. We, my parents especially, spent them watching the wrestling. The wrestling they watched on their black-and-white television sets on Saturday afternoons represented a brief intrusion of life and colour in their otherwise monochrome lives. Their work overalls were faded, the sofa cover—unchanged for years—was faded, their memories of the people they had been before coming to England were fading too. My parents, their whole generation, treadmilled away the best years of their lives toiling in factories for shoddy paypackets. A life of drudgery, of deformed spines, of chronic arthritis, of severed hands. They bit their lips and put up with the pain. They had no option but to. In their minds they tried to switch off—to ignore the slights of co-workers, not to bridle against the glib cackling of foremen, and, in the case of Indian women, not to fret when they were slapped about by their husbands. Put up with the pain, they told themselves, deal with the pain—the shooting pains up the arms, the corroded hip joints, the back seizures from leaning over sewing machines for too many years, the callused knuckles from handwashing clothes, the rheumy knees from scrubbing the kitchen floor with their husbands' used underpants.

When my parents sat down to watch the wrestling on Saturday afternoons, milky cardamon tea in hand, they wanted to be enter­tained, they wanted a laugh. But they also wanted the good guy, just for once, to triumph over the bad guy. They wanted the swaggering, braying bully to get his come-uppance. They prayed for the nice guy, lying there on the canvas, trapped in a double-finger interlock or clutching his kidneys in agony, not to submit. If only he could hold out just a bit longer, bear the pain, last the course. If only he did these things, chances were, wrestling being what it was, that he would triumph. It was only a qualified victory, however. You'd see the winner, exhausted, barely able to wave to the crowd. The triumph was mainly one of survival.
Зимите в Англия бяха студени. Ние, особено моите родители, ги прекарвахме, гледайки кеч. Кечът, който те гледаха на черно-белите си телевизори всеки съботен следобед представляваше кратко нашествие на живот и колорит в иначе безцветния им живот. Работните им комбинезони бяха захабени, калъфката на канапето – която не беше сменяна от години – бе избледняла, спомените им за това, какви хора са били преди да дойдат в Англия, също избледняваха. Родителите ми, всъщност цялото тяхно поколение, жертваха най-добрите години от живота си, трепейки се като каторжници във фабриките срещу мизерно заплащане. Живот, състоящ се от робски труд, гръбначни изкривявания, хроничен артрит, прерязани* ръце. Но те са стискали зъби и са се борили с болката. Не са имали друг избор. Те са опитвали мислено да се отделят– да игнорират пренебрежението на другите работници, да не вирят нос пред плиткоумното бръщолевене на майсторите, а в случая на/при индийските жени, да не се терзаят, виждайки как биват зашлевявани от съпрузите си. Трябва да се пребориш с болката, са си казвали те, да преодолееш болката – режещата болка в ръцете, износените бедрени стави, пристъпите на болки в гърба, породени от твърде многото години залягане над шевните машини, мазолестите/*разранените кокалчета*/стави на пръстите от ръчното пране на дрехите, ревматичните болки в колената от търкането на пода в кухнята със захабеното бельо на техните*/ съпрузите им.

Когато родителите ми сядаха да гледат кеча събота следобед, държейки в ръка чай от кардамон с мляко, те искаха да бъдат забавлявани, да се посмеят. Но те искаха също поне веднъж добрият* да победи лошия. Те искаха арогантния/наглият/*самодоволният, ревящ*/шумен побойник да получи това, което заслужава. Те се молеха добрият, лежащ на ринга, хванат в ключ/захват със сключени ръце или притискащ бъбреците си в агония/*от болка, да не се предава. Ако само може да издържи* още малко, да издържи болката, да издържи до края на надпреварата/*схватката. Ако може да направи тези неща, има вероятност/шанс, знаейки какво представлява кеча*, да победи. Но въпреки това/*От друга страна това беше тежко извоювана победа/*на голяма цена. Накрая победителя, изтощен от умора, едва успяваше да помаха*/махне на публиката. Триумфът бе по-скоро (форма*/акт на) оцеляване.